Дълбокото море пази чувството,
което ни убива - любовта и живота,
и което ни успокоява - музиката и тишината.
Човекът е ужасен!
Сегашното състояние
обезсмисля
човешкото съществуване!
Така е! Та нали човекът е сътворен,
за да бъде щастлив, не за да страда...
но ти, Човек, разбери:
няма истинско съществуване
без категорично изменение
не съществува идеалната любов,
без идеалната болка
няма го и доброто,
което ти носи щастие
и гали сърцето ти,
без злото, което те измъчва
и което – го сломява.
Затова усети любовните прегръдки.
Заспи в океанските покои.
Нека морския бриз е така студен,
че да смрази болката ти,
нека целувката на слънцето е така силна,
че да стопли душата ти...
Остави се болката да те целуне,
за да може щастието да те прегърне!
Запомни,
животът не е природно съвършенство,
то не съществува...
природата ще обича и ще страда с теб,
ти я сътворяваш...
Човек мой, влюбен и ранен,
за тебе пиша тази песен.
Защото нито вътре, нито отвъд
тази земя
съществува някой, който да те обича
като мен!
© Лили Вълчева Всички права запазени
