fbpx

Само една улица ни разделя...

Къдриците в косите ти игриви,

цветето останало на прозореца ти

и канарчетата под балкона,

с които пее слънцето на утрото...

Само едно улица ме разделя,

от любовта, за която мечтая...

любовта, от която не искам нищо...

само копнея да я създавам...

И любовта ми в търсене на нея

тръгва, забравяйки за болката,

която вчера е изплакала влюбена...

защото знае, ще се появи отново...

в утрото, във кътчетата на сърцето

песента на залеза, на онзи изгрев,

...крилата и ангелското и лице...

обичта, която се сее и пожънва...

© Лили Вълчева Всички права запазени

0

411

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.