Само една улица ни разделя...
Къдриците в косите ти игриви,
цветето останало на прозореца ти
и канарчетата под балкона,
с които пее слънцето на утрото...
Само едно улица ме разделя,
от любовта, за която мечтая...
любовта, от която не искам нищо...
само копнея да я създавам...
И любовта ми в търсене на нея
тръгва, забравяйки за болката,
която вчера е изплакала влюбена...
защото знае, ще се появи отново...
в утрото, във кътчетата на сърцето
песента на залеза, на онзи изгрев,
...крилата и ангелското и лице...
обичта, която се сее и пожънва...
© Лили Вълчева Всички права запазени
