След 1989 г. българското общество пое по пътя на труден и дълъг преход. Много от ценностите за младите бяха променени или заличени. Българското общество не е това, което е било преди 30 години. Нашите млади хора са различни. От една страна отговарят на променящото се съвремие, а от друга са доста отдалечени от младите хора на България преди няколко десетилетия. Но вярвам, че има ценности, които трябва да бъдат непреходни като образованието и амбицията. Това са двигателите за промяна и напредък. Нашето общество винаги се е стремяло да даде на младите си хора знания, които да ги превърнат в успешни личности. Но за добро или зло ценностите се променят, нравите – също. И като млад човек, живеещ в България аз вярвам, че младите хора у нас се нуждаят от повече амбиция, иновации, съхраняване на добрите български черти, за да бъдем отново на едно от първите места по интелигентност и успехи сред нашите ученици и студенти.
Моите родители са ме възпитали да гледам на образованието като на ценност номер едно. За да бъда един ден свободна да се развивам в посоката, която желая, трябва да съм натрупала нужните знания, които ще ми проправят пътеки навсякъде и за всичко. Така казваха те. Образованието е тежко изпитание. То те учи на дисциплина и надграждане. Най-добре се учи, докато си още млад, както казват всички и е така. Умът и съзнанието на младия човек са отворени за възприемане на всякаква информация. Младият има капацитета да я разглежда критично, да си задава въпроси и да търси отговори. Образованието преобразява цели нации. Образованият млад човек може да покори всеки връх. Представете си общество, изпълнено само с такива хора. Държава, осигуряваща добро образование за всяко дете. Тя гради своето бъдеще. Надявам се повече хора в нашето общество да развият тази визия.
В моята теза за младите хора в България присъства и схващането, че личната амбиция и стремеж за развитие са особено важни, за да просперираме. В България винаги е имало изключително талантливи хора. Може би нашата родина не е особено благодатна в момента в даването на възможности за изява, но със сигурност те са станали много повече от времето, когато аз самата съм била ученичка. Темповете на развитие при нас може да не са от най-бързите, но важното е да има процес на положителна промяна. Искам образователната ни система, както и социалната да предоставя повече възможности за подкрепа и развитие на младите хора от всяка социална група. Стартът в живота при всеки може да е различен, но е важното да достигнем до тази финална точка, към която винаги сме се стремили.
Доста скептицизъм присъства в България спрямо младите. Със сигурност има основателни причини за това. Не можем да подминем факта, че има младежи, които безразсъдно пропиляват ценни шансове, които не оценяват навреме. Може би за това отговорността не е само лична на въпросните младежи и на техните семейства, но е и колективна. Когато здравата основа в семейството рухне, младият човек губи посока и започва да се лута, става уязвим. Съдим младите за грешките им, но може би не сме развили в тях достатъчно чувство за отговорност, може би не се вслушваме в тях и резултатите за никого след това не са радващи. Може би спряхме да откриваме доброто, което поколението от първата половина на XXI век може да ни донесе. Гласът на младите е силен, викащ за помощ, викащ за внимание. Те имат нужда от родители и учители, които да ги научат на амбиция и на това, че образованите хора ще управляват света, защото могат да взимат решения и да променят историята.
Заставам твърдо зад консерватизма и вярвам в него. В онзи консерватизъм, който възпита нашите родители и ги превърна в хора. Смятам, че това трябва да бъде съхранено за всяко следващо поколение. Вярвам, че обществото ни трябва да се развива и да отговаря на промените в световен мащаб. Вярвам, че трябва да възпитаваме децата си с любов към науката и да ги амбицираме да постигат целите си. Само такова общество ще има какво да даде и на тези след него. Млади хора, които мислят критично, но и отговорно, които ще се радвам да надградят моето поколение. Вярвам в значимостта на младежите, защото те са нашето бъдеще.
